Рядко се случва политиките, прокарвани от лобистки и специални интереси да носят икономически смисъл, коментира The Economist. Още по-рядко е смислените политики да бъдат вписани в закони.
Но именно такива са обстоятелствата на 16 декември 2015 г., когато американските законодатели гласуваха за вдигане на 40-годишната забрана върху по-голямата част от износа на суров петрол, първоначално създадена, за да стабилизира местните цени на петрола. Решението се оказа толкова популярно сред експертите по икономическа политика, колкото и сред големите петролни производители.
Петролните компании бързо се възползваха от новите си правомощия. Само 15 дни след вдигането на забраната танкер, натоварен с петрол (или както някой го описват – „течната свобода на Америка“), напусна пристанището на Корпъс Кристи, Тексас, насочвайки се към Франция. Оттогава насам той бе последван от много други.
През първото тримесечие на 2016 г. САЩ са изнасяли по 416 хил. барела на ден, сочи Администрацията за енергийна информация. Най-големите клиенти включват Канада, която е изключена от обсега на забраната още през 1985 г., и Кюрасао, където държавният петролен гигант на Венецуела има рафинерия. През второто тримесечие износът е нараснал до 547 хил. барела на ден.
Въпреки това пазарните условия затрудняват петролните компании да постигнат печалба от износа на черното злато. Шистовата революция в САЩ и слабото търсене по света допринесоха за глобалното свръхзасищане, което срина цените на петрола. Петролът сорт Брент в момента се търгува на нива от около 45 долара за барел, след като се срина от 115 долара за барел през юни 2014 г. А в същото време не се очаква значително възстановяване поне преди 2017 г. Едва след това американският износ на суров петрол наистина ще започне да процъфтява.
08:39 | 30.08.22 г.